За книгата: година / Господа! Глобалната криза, за която разни питии и оракули, гадатели и икономически ясновидци говорят толкова дълго, най-накрая се случи. И това се случи напълно неочаквано. Въпреки прогнозите. Случва се. Когато всичко наоколо е добро, хората не вярват на лоши прогнози. А когато се сбъднат, гражданите изпадат в песимизъм. Дълбочината на този песимизъм зависи само от начина, по който човек възприема света. Някои хора бързат да се запасят с кибрит и боеприпаси, очаквайки ера на грабежи, насилие и беззаконие, докато други купуват акции, вярвайки, че кризите идват и си отиват, а парите топлят джобовете им при всякакви обстоятелства и правителства. Чувал съм мнението, че кризата, през която преминава светът, е най-обикновената и просто трябва да изчакаме да мине, за да се оправи всичко отново. Чувал съм и друго мнение - че това е криза на кризите, а това не се е случвало в историята на човечеството. Това е Последната криза и скоро всички ние ще бъдем напълно разорени. И ако искаме да оцелеем, трябва да променим основите на цивилизацията и да „изоставим капитализма, който най-накрая доказа своята малоценност“. Кой е прав? Песимисти или оптимисти? Мародери или акционери? Социалисти или капиталисти?